Сега много се говори за ПРИЕМАНЕТО, че страданието приключва когато започнем да приемаме всичко. Но това не е точно така и тук е където много хора зациклят. Да не кажа, че душата им направо влиза в ступор. Не трябва да приемаме всичко.
Не трябва да приемаме болестите, а да осъзнаем, че болести няма. Те са начинът по който тялото балансира временно нарушеното равновесие следствие на емоционален блокаж, най-често.
Не трябва да приемаме негативните мисли и емоции, а да осъзнаем, че са следствие на ограничаващи убеждения, които споделяме от колективното и когато стигнем до техния корен, те се разпадат сами. Не трябва да приемаме проблемите, а да осъзнаем че такива няма, има ситуации и предизвикателства.
Ето как Е.Толе осветлява това:
Ехкарт Толе:
ВСИЧКИ ПРОБЛЕМИ СА ИЛЮЗИЯ НА УМА
-Имам чувството, че от плещите ми е паднал
тежък товар. Усещам лекота. Яснота…
но проблемите ми си остават и все така чакат
на мен, нали? Те не са разрешени.
Това не е ли просто временното им избягване?
-Ако се озовете в рая, не след дълго умът ви ще започне да казва: „да, но…” Все пак тук не говорим за решаването на проблемите ви.
Говорим за осъзнаването, че… проблеми няма. Само ситуации – с които трябва да се справяте сега, или да ги оставите и да ги приемете като част от това, което е в настоящия момент, докато то не се промени или не се разреши. Проблемите са творение на ума и се нуждаят от време, за да оцелеят. Те не могат да се запазят в действителността на Настоящето.
Съсредоточете вниманието си върху Настоящето и ми кажете какъв проблем имате в този момент.
Не получавам отговор, защото е невъзможно да имате проблем, когато вниманието ви е изцяло в Настоящето. Да, може да има ситуация, с която трябва или да се справите, или да я приемете.
Защо да я превръщате в проблем? Защо да превръщате изобщо каквото и да е в проблем? Нима и без това в живота няма достатъчно предизвикателства? За какво са ви проблемите? Умът несъзнателно ги обича, защото те ви дават някаква идентичност. Това е обичайно, но е лудост.
„Проблем” означава, че умът ви мисли за определена ситуация без истинско намерение или възможност за предприемане на мерки, така че вие несъзнателно го превръщате в част от себеусещането си.
Житейската ситуация така ви обсебва, че губите усещането си за живота, за Битието. Или пък носите в ума си нездравия товар на стотици неща, които може би ще трябва да направите в бъдещето, вместо да съсредоточите вниманието си върху онова, което можете да направите сега.
Когато създавате проблем, създавате болка. Достатъчен е един прост избор, едно просто решение: каквото и да стане, повече няма да си създавам болка. Няма да създавам повече проблеми.
Решението е просто, но е и много радикално. Няма да го вземете, ако не ви е наистина омръзнало да страдате, ако не ви е дошло до гуша. И няма да успеете да го приложите без достъп до силата на Настоящето.
Ако не създавате повече болка за себе си, няма да създавате повече болка и за другите. Ще престанете да замърсявате красивата Земя, вътрешното си пространство и съвкупната човешка психика с негативизма на проблемотворството.
Ако някога сте били в критична ситуация на живот и смърт, знаете, че тя не е била проблем. Умът няма време да се размотава и да я превръща в проблем. В истински спешна ситуация той спира, вие присъствате изцяло в Настоящето и нещо безкрайно по-силно поема командването.
Затова има толкова много разкази за обикновени хора, способни на невероятно смели дела. В една критична ситуация или оцеляваш, или не оцеляваш. И в двата случая не става дума за проблем.
Някои хора се ядосват, когато чуят, че проблемите са илюзия. Опасяват се, че ще им отнема усещането за това кои са. Те са инвестирали много време във фалшивото си себеусещане. В продължение на много години несъзнателно са определяли цялата си самоличност от гледна точка на проблемите и страданията си. Какво ще остане от тях, ако ги загубят?
Повечето от онова, което хората казват, мислят или правят, е в действителност мотивирано от страх, който, разбира се, е свързан с това, че са съсредоточени върху бъдещето и са загубили връзката с Настоящето. Тъй като в Настоящето няма проблеми, няма и страх.
Възникне ли ситуация, с която трябва да се справите в настоящия момент, действията ви ще бъдат категорични и точни, ако произтичат от съзнанието за настоящето. Вероятно ще бъдат и по-ефективни. Няма да представляват реакция, обусловена от миналия опит на ума, а интуитивна реакция на ситуацията.
В други случаи, когато обвързаният с времето ум би реагирал, вие ще установите, че е по-ефикасно да не предприемате нищо – просто да останете центрирани в Настоящето.”
Дискусия по темата:
ENJOYни се!
Попадна на точното място в точното време.
Коментари