Заръките на баба

“Моята баба не помня да е ходила на църква. И да умреше някой, тя набираше цветя от градината и чакаше траурното шествие на пътя за гробището. Въпреки това беше много мъдра и добра жена. Тя казваше така… “Църквата не лекува душата, лекува я Бог, а той не стои в църквата, щото нема място за всички нуждаещи се там.”, и още казваше…” Не търси правдата, нея я стъпкаха бързащите, не търси и истината, тя е под прахта вдигната от бягащите, и като дойде дъжда да я измие тя сама ще се покаже.” …” Природата се озвери като хората, и като тях взе да си връща, но ти не се къхари, тя не е хищник, който убива за кеф, ще пофучи, ще погърми и ще и мине.” …” Добрината синко /така ме наричаше, въпреки че съм момиче/, не се измерва от това, колко добрини си направил, а от това колко злини си спестил на другите, колко удари си понесъл, за да не ги боли другите, и колко сълзи си пролял, за да могат да се усмихват другите …” Те такава беше моята баба, тиха, скромна, но силна жена. Сега затворена в къщи заради карантината, имах време да си спомня за съветите, които ми беше дала, пък аз от тичане ги бях забравила.”

Откъс от ” Заръките на баба”

Качено в библиотеката от: Maria

Усмихната, жива, весела и щастлива… Мария 😉
Със своите цветни настроения, изпълнена с любов към всеки и към всичко.
Благодарна за тъгата и болката, които ме направиха това, което съм, на живота, който ни учи на толкова много неща, на всеки и всичко, което присъства в него..
Търсеща силата си, намерила мисията си, с огромното желание да дарява светлина, да събужда вярата у хората, да се свързва с душите им и да им помага да намерят своя път.